„Сиянието“ на Кубрик остави следа за много поколения, които идват в киното. Гледах го като дете, много се страхувах от главния герой Джак Никълсън. Той игра, според мен, много убедително. Естествено, когато пораснах, прегледах тази снимка няколко пъти, но тя все още не ми направи силно впечатление, както в детството, по някаква причина видях някакво подценяване. И сега, почти 40 години по-късно, през 2019 г. имаше продължение, наречено „Доктор сън“, което успя да събере много разнообразни отзиви и рецензии.
Подробности за филма
Разбира се, знам малко от книгите на Стивън Кинг. Прочетох само един. Както се оказа, втората част на The Shining излезе през 2013 г. и те решиха да я заснемат едва през 2019 г. След като случайно видях трейлъра на тази снимка, това видео веднага предизвика положителни емоции. Но обичам да гледам такива филми не в киното, а вкъщи сам с изключени светлини. И съвсем наскоро "се разбра" да гледам дългоочакван филм.
Един от любимите ми актьори - Юън Макгрегър - изигра главната роля, а именно момчето Док, което израсна, но все още има така наречения блясък. В процеса на рисуване се оказва, че той не е сам на този свят. И колкото и да се опитва да притъпи подаръка си, по-добре е да спре да пие и да продължи да развива уменията си, защото те се нуждаят от помощта му. Поради факта, че Доктор Сън възобновява сиянието си, нов главен герой с още по-силни способности влиза в контакт с него. Поне във филмите тя е показана като най-силната. А антагонистите в тази картина бяха група хора (или не хора, или НЕ хора). Тя търсеше основно деца, които също имаха супер умения, просто ги убиваше и се хранише с това сияние.
Финалът на филма беше смущаващ, изглеждаше малко смачкан. Но като цяло този филм направи добро впечатление. Да, тук няма толкова удивителна режисьорска и операторска работа като тази на Кубрик, тук няма толкова ужасяващи звукови последователности и играта на герои, но по някаква причина изглеждах като в детството, без да спирам, с голям интерес, припомняйки тези първи емоции от първата част снимки.
Автор: Валерик Приколистов