Този филм спечели четири Оскара от шест възможни. По мое лично мнение „Паразитите“ не заслужаваха толкова много награди, особено такива значими. Нека обясня защо: тази година имаше много достойни творби, претендирани за титлата „Най-добър режисьор“ и „Най-добър филм“. Но ако някой може да се съгласи с една награда за „най-добър филм“, стискайки зъби, тогава защо и изобщо за това, което е даден „най-добрият режисьор“, не мога да разбера.
Няма смисъл да говорим за други филми, затова ще ви разкажа малко за корейския филм. Естествено, както от всеки ориенталски филм, очаквате изненади (било то китайски, японски, южнокорейски филм). Всичко започна за здраве и завърши за мир, както се казва. Интересна хумористична комедия се превърна в черна комедия с елементи на драма.
Изобщо не разбирам такъв ход. Какво точно искаше да каже режисьорът, каква е основната идея на филма в крайна сметка? Да, в Южна Корея има остри социални проблеми на неравенството, трудности при намирането на работа и като цяло при реализирането на себе си в бъдеще след дипломирането. В крайна сметка тази държава се нарежда на първо място в света за самоубийства.
Все още не разбирам объркването в края на филма, малко като стила на Тарантино. Но ако гледам картините на Куентин, разбирам цялото му послание, защото през цялото гледане това е някак оправдано. Тук, разбира се, изглежда лесно, с голям интерес. Но самият финал не остави никакви емоции, след което щях да помисля за нещо, или нещо се отложи в паметта ми. Оправдан ли беше ходът на режисьора? За мен не, но това е чисто моето субективно мнение. В същото време филмът е много впечатляващ, завладяващ, но след завършване има празнота. Тази творба е от категорията: „кино в едно време“.
Автор: Валерик Приколистов